Шест нови препъни камъка: Спомен за жертвите на семействата Голдбах и Херц

Шест нови препъни камъка: Спомен за жертвите на семействата Голдбах и Херц

Днес, на 7 юни 2025 г., в Нюмбрехт бяха положени още шест препъни камъка в памет на жертвите на националсоциализма. Тези мемориални плочи бяха поставени от кьолнския художник Гюнтер Демниг пред жилищните сгради на Am Hof ​​​​3 и Marktstraße 4. Кметът на Нюмбрехт, Хилко Редениус, взе участие в церемонията и подчерта важността да се запази жив споменът за хората, които са били тормозени, прогонени и убити заради вярата си. Тези препъни камъни не са просто мемориални плочи, те са резултат от интензивно проучване на съдбата на семействата Голдбах и Херц, които излязоха на бял свят чрез Федералния архив. Препъни камъните за Роза Херц (по баща Ерман) и нейните деца Пол и Мета бяха положени на Marktstrasse 3. Камъкът за нейния син Вернер-Лудвиг ще бъде поставен на по-късна дата.

Историите зад тези мемориални плочи са шокиращи: Роза, Мета и Пол Херц са транспортирани до Кьолн-Дойц на 19 юли 1942 г. и депортирани в лагера на смъртта в Минск/Мали Тростинез, където са убити четири дни по-късно. Нейният син Вернер-Лудвиг го пренася в Южна Африка, където умира във Флорида/САЩ през 1992 г. Семейство Голдбах също беше почетено: Ойген и Сибила Голдбах и техният син Лудвиг живееха в къща в гетото в Кьолн-Еренфелд преди депортирането им. Лудвиг е само на 19 години, когато е затворен в концентрационния лагер Дахау. Трагично, цялото семейство Голдбах намира своя край на 24 юли 1942 г. в Минск/Мали Тростинез.

Жив спомен

Препъникамъните стоят на места, където някога са живели хора и където са започнали техните житейски истории. Тези малки плочи са много повече от сувенири; Те отдават своето уважение към депортираните и убити евреи, синти и роми, политически преследвани хора, хомосексуалисти, принудителни работници, Свидетели на Йехова и жертви на „евтаназия“. Сега Гюнтер Демниг разшири своя проект, който започна в Кьолн през 1992 г., до повече от 117 000 мемориални плочи в 33 страни. Самият той започва да поставя първия препъни камък пред кметството на Кьолн на 16 декември 1992 г. - без тогавашно разрешение, но с голямо сърце за жертвите.

Особено забележително е, че този проект сега се счита за най-големия децентрализиран мемориал в света. Само в Европа са поставени над 90 000 препъни камъка, като броят им непрекъснато нараства. Гюнтер Демниг иска да върне имената на жертвите и по този начин спомените им. Със своите препъни камъни творецът цели да запази паметта за жертвите на националсоциализма. В паметни дни като 9 ноември много хора се събират, за да извършват дейности по почистване и по този начин да поддържат препъни камъните в подходящо състояние.

Критика и подкрепа

Въпреки широката подкрепа, има и критични гласове, които намират проекта за неподходящ. Някои еврейски общности, като Шарлот Кноблох, виждат поставянето на препъни камъни като неуважение към жертвите. Даниел Кили от еврейската общност в Хамбург дори описва проекта като „бизнес за милиони долари“. Въпреки това по-голямата част от обществото проявява солидарност и признава важността на припомнянето на най-тъмните глави от нашата история.

Благодарение на приложението „Stolpersteine ​​​​Deutschland“, което е достъпно от ноември 2022 г., заинтересованите граждани имат възможност да научат за над 35 000 мемориални камъка. Препъникамъните са и остават живо свидетелство за нашата история, което ни призовава да пазим паметта жива.

За повече информация по тази вълнуваща тема можете да прочетете докладите от Обербергско течение, NDR и ежедневни новини прочети.